Търсене
  • Reni Ivanova - RDM

COVID-19 коронавирус: последици за търговските договори и възможни решения за бизнеса

Откакто първите случаи на COVID-19 коронавирус бяха обявени в Ухан, Китай, през Декември 2019 г., редица държави по света взеха мерки с цел ограничаване разпространението на вируса, включително чрез налагането на забрани за пътуване, поставяне на граждани под карантина и изолиране на заразените. На 30 Януари 2020, Световната Здравна Организация обяви разпространението му за международна заплаха за общественото здраве. Тепърва ще стават ясни последиците от разпространението на вируса върху световната икономика и търговия, но компаниите, включително и в България, вече започват да търпят загуби и оперативни смущения, включително поради принудително затваряне на обекти, пристанища, смущения във веригите на доставките и дистрибуционните канали, недостиг на персонал, както и намалено търсене на някои стоки и услуги.   

Поради неочаквания характер на епидемията, много компании се интересуват от това дали биха могли да разчитат на т.нар. force majeure клаузи в своите договори и какви други възможности за правна защита имат срещу евентуално неизпълнение или забавено изпълнение на договорните си задължения. 

Световните медии вече отразиха многобройни искове на база force majeure, в които участват Китайски купувач или доставчик, но с разрастването на разпространението на вируса обхватът им неминуемо ще се разшири. Всеки договор с изрична клауза force majeure може да бъде обект на такъв иск. Законодателството на повечето страни с гражданска правна система (такива са например Китай и България) предлага правна защита при force majeure, дори и договорите да не съдържат изрична такава клауза. 

Ефектът от COVID-19 е най-очевиден за доставчиците по търговски договори, някои от които вероятно няма да могат да изпълнят в срок, или въобще, задълженията си. Но force majeure клаузите ще представляват интерес и за купувачите, които могат да срещнат проблеми при осигуряване на транспорт за закупените от тях стоки и материали, и последващи проблеми при изпълнение на договорите с техните клиенти.


Какво е force majeure?

Концепцията force majeure (в превод - непреодолима сила) произлиза от Френското гражданско право и в последствие е пренесена в много други страни с гражданска правна система. Force majeure намира широко приложение и в страните с правна система на общото право (като напр. Великобритания и САЩ), където такива клаузи са често срещани в търговските договори, тъй като без тях страните по договора биха имали ограничена защита в ситуации, когато е невъзможно или несъразмерно трудно да се изпълни договора поради събития извън контрола на засегнатата страна. Без значение дали източникът на правата произтичащи от force majeure е национално законодателство или договор, ефектът на force majeure е да извини неизпълнението на договорни задължения от някоя от страните по договора, когато неизпълнението е в резултат на дефинирано force majeure събитие. 

За да определим дали определено събитие е force majeure следва да приложим обективния тест в приложимото законодателство или конкретния договор. Повечето force majeure законодателни режими не са строго рестриктивни - в смисъл, че конкретното събитие не следва да е изрично изброено като force majeure събитие, стига то да отговаря на изискванията на обективния тест. 

На практика, много договорни force majeure клаузи съдържат списък с примерни събития, които попадат в обхвата им. В общия случай е по-лесно да се разчита на такава клауза, ако събитието попада в изредените такива, но много договори не включват събития като “епидемия” или “пандемия” (което е разбираемо поради фактът, че такива събития поне досега бяха рядкост в модерната история), но пък биха могли да се интерпретират като част от други, по-общи термини като например “заболявания”. 

В някои сектори е обичайно в търговските договори да се включват и списъци от събития, които изрично не попадат в категорията force majeure. Както доставчици, така и купувачи, често използват тази възможност с цел да прехвърлят риска към засегната страна, произлизащ от събития, които са извън техния контрол, и иначе биха могли да попаднат в дефиницията на force majeure събитие, но се възприемат от пазара като неотменим риск от това да правиш бизнес в определен сектор или страна - примери за такива събития са икономически спад и други финансови затруднения. 


Force majeure и българското право

Приложението на force majeure се регулира от Търговския Закон (ТЗ), и по-специално чл. 306, който гласи следното:

Чл. 306. (1)Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.

(2)Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

(3) Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.

(4) Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.

(5) Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.


Практически съвети

Ако сте сключили търговски договори, дали като купувач или доставчик, които вече са или могат да бъдат засегнати от разпространението на коронавируса, Ви препоръчваме да прегледате всеки засегнат договор внимателно. Обърнете специално внимание на това какво е приложимото право (напр. много международни договори стандартно използват Английското право като приложимо право) и дали е налице изрична force majeure клауза, както и дали тя е обвързана с времеви ограничения за започването на иск или други процедурни формалности.


Ако конкретният договор съдържа force majeure клауза

  • Направете предварителна оценка за това дали force majeure клаузата е “отворена” или съдържа рестриктивен списък на събитията в нейния обхват, за да прецените дали коронавирусът и съответните мерки наложени от различните държавни и общински институции в отговор на епидемията попадат в обхвата или са изключени.

  • Дори и да стигнете до извод, че можете да се позовете на тази клауза, не пренебрегвайте важността на това да запазите добри взаимоотношения с отсрещната страна и започнете добре обмислен диалог.

  • Ако Ви предстои да сключите нови договори, обърнете специално внимание на force majeure клаузите и преценете как да ги договорите, ако смятате, че те са твърде широки или рестриктивни. На сайта на Българската Търговско Промишлена Палата може да намерите примерна force majeure клауза за външнотърговски сделки, която може да е добра отправна точка (за повече информация, кликнете тук).

Ако договорът не съдържа force majeure клауза и приложимото право е българското

  • Дефиницията на “непреодолима сила” в чл. 306 ал. 2 от ТЗ е достатъчно широка, за да обхване разпространението на коронавируса;

  • Обърнете внимание на изискването в ал. 3 за неизпълнението на договора да е поради непреодолимата сила. Ако сте доставчик, засегнат от COVID-19, преди да се позовете на чл. 306 от ТЗ обмислете внимателно дали можете да обосновете причината за неизпълнението на задълженията си като породена от COVID-19 или епидемията е само част от причините. Ако сте в ролята на купувач, бъдете критични към опитите на Ваши доставчици да разчитат на force majeure. Участвайте в диалог с тях, за да разберете как разпространението на вируса и последващите правителствени мерки са се отразили на възможността им да изпълнят договора

  • Не забравяйте задължението да уведомите писмено в подходящ срок другата страна по договора за наличието на force majeure и последиците за договора от него. Анализът на това какво е подходящ срок в конкретната ситуация зависи от множество фактори, включително предмета и срока за изпълнение на договора.

  • Преди да се позовете на force majeure не забравяйте, че другата страна има право да прекрати договора, а това може да не е крайният резултат, който желаете, особено що се касае за дългогодишни взаимоотношения и периодични доставки на стоки или услуги.

2 преглеждания